Задачата вече е свършена.
Ще разкажа как всъщност се случи всичко.
Ето това представлява шахтата снимана отгоре.
Дълбока е 20 метра. Шлицовите стени са облицовани с ламарина, дебела 4мм.
Задачата е да се монтира вертикална тръба с дължина 10.6м и диаметър 0.8м.
На около 9 метра височина, мерено от дъното на шахтата, е заварена яка от четири двойно Т-образни стоманени греди - виждат се на снимката. Заварени са хоризонтално, доколкото позволява терзията. Тази греда в средата, към момента на снимката все още не е фиксирана.
На този чертеж, с червено съм маркирал тръбата, също така съм си номерирал и точки, които ще ползвам при трасирането.
В четирите ъгъла с червено съм драснал местоположението на четири профила, които хванах с анкерни болтове в обединителната греда на шлица.
Ползвах П-образен профил с широчина 5см, който прецених че е достатъчно корав за целта.
Пробих приблизително в средата на всеки профил по една дупчица с диаметър 2мм. От долната страна на профилите залепих по един отразителен стикер с пробит център, който е в съосие с дупката на профила. Пробих стикерите с нагорещен пирон - получи се добре:
Ето резултата:
След като монтирах профилите с анкерни болтове, измерих с минипризма от повърхността четирите дупки. Тези точки щяха да са ми опорни.
През всяка една от дупките пуснах по един отвес. Мислех първоначално да потърся по-тежки отвеси, но всъщност нямаше смисъл и ползвах каквито намерих. Отвесите ги пуснах на около два метра от дъното на шахтата, тъй като долу през една фуга блъскаше подпочвена вода с голям напор и щеше да пречи на успокояването.
Слезнах с тоталната станция на дъното и направих обратна ъглова засечка с посоки към четирите нишки на отвесите.
Ето поправките по координатите:
Самите координати на станцията са от такъв порядък, защото за този обект съм си въвел локална координатна система, която да е паралелна на конструктивните оси.
Както се вижда, кота все още нямам.
Развих дръжката на тоталната станция, която пречи за насочване на със зенитен ъгъл по-малък от 10gon. С пуснат лазерен визир насочвам горе-долу към три от стикерите, които са от долната страна на профилите. Когато улуча стикера, той "светва" и така знам че съм някъде върху него, тоест не съм върху точката с по-малко от 2см, тъй като стикера е 4х4см.
Тоталната ми станция има опция да прави засечка само по височини.
Направих обратна "само височинна" засечка към три от точките, визирайки по описания по-горе начин.
Ето резултатите:
Вече имах координати и кота. Залепих четири стикера на всяка от стените и ги измерих. Така вече отвесите и точките от профилите не ми бяха нужни.
Изнесох върху стените две прави - между точки 1 и 7 и точки 7 и 9 от горния чертеж. Трасирах ги на ниво долен край на тръбата.
Трасирах и местоположението на напречната стоманена гредас, стъпила на аката на няколко метра над мен. Нея я трасирах да дойде по правата между точки 7 и 9. Офсетнах я все пак с един сантиметър "на юг" така че да има лек толеранс с който евентуално да се играе. На това ниво изнесох върху стените и правата 3-9.
Самата тръба искаше предварителна подготовка.
През приблизително 120градуса се завариха три дълги "конзоли". Те бяха заварени на повърхността, преди да се спусне тръбата, но тогава пропуснах да я снимам, затова показвам перките на тази снимка, когато вече тръбата лежи на тях:
Заварени са на такава дължина по тръбата, че когато тя легне на тях върху кредите от яката в шахтата да си дойде на проектно ниво.
Това което също се вижда на горната снимка е че на всеки лъч в края има по един як болт.
Предполагам че вече се досещате какъв е замисъла - получава се нещо като огромна глава на теодолит с трите винта за хоризонтиране.
Спуснахме тръбата и я нагласихме на място на нивото на яката. С помощта на терзия и въртене на болтовете отвесирахме тръбата доколкото можахме.
Слезнахме на дъното на шахтата. Там опънахме два конеца по изнесените на стените прави. В идеалния случай би трябвало те да тангират тръбата, което не бяхме постигнали с малко.
Колегата се качи на горното ниво, където бяхме допреди малко и по мои напътствия как и колко да върти болтовете докарахме дъното на тръбата до тангиране с конците.
Така наместихме тръбата на две нива, което означаваше че в края и също нямаше къде да мърда.
Исках да проверя все пак ситуацията с тоталната станция и да направя заснемане, което да анализирам след това.
Застанах с тоталната станция срещу точка №8 и зададох референтна линия между точки №8 и №2.
Идеята ми беше да трасирам нулев офсет и да следя къде по дължината на правата 8-2 ми идва заснетата точка. Теоретично, когато с намеря нулевия офсет трябва дължината по правата да е нула. Дори дължината да не беше точно нула, важното е стойността и да не се променя прогресивно във височина на тръбата. Това би означавало отклонение от вертикала. Направих проверка на няколко места на нива през около метър по дължината на тръбата.
Повторих същото упражнение за перпендикулярната ос - 4-6.
Всичко беше наред.
След това всичко беше надеждно заварено.
На следващия ден, девет метра от шахтата бяха напълнени с бетон. Това прави около 120 кубика.
Вчера вече имах възможност да измеря директно центъра на горния край на тръбата. Отклонението от оста (точка №5) беше 4мм по "X" и 6мм по "Y".
Задачата е свършена и резултатите са напълно задоволителни.
Естествено, имаше една купчина затрудняващи фактори, но в случая, те вече не са важни.