Екстра!
Сега обаче ми изскочи друг един въпрос.
Пропуснал си ПОЛУМАСИВНАТА ограда. Предполагам че това е съвсем умишлено защото по смисъла на Наредба No3 към ЗКИР оградите са само три вида:
2.4. Като трайно материализирани граници се изобразяват границите, които са стени на сгради, огради, изпълнени от бетон, зидани камъни, тухли, метал с бетонна или каменна подземна основа, зидани или бетонни подпорни стени, суха зидария с височина на зида над 1,20 m и стени на масивни съоръжения или означени с трайни знаци по образец.
2.5. Като нетрайно материализирани граници се изобразяват границите, които са огради - градински мрежи, бодлива тел, жив плет, но с бетонирани бетонни/ метални колове между тях или граници на обекти на техническата инфраструктура.
2.6. Като нематериализирани граници се изобразяват границите, които са определени с влезли в сила план или карта, одобрени или определени по реда на закон или представляващи структурни линии на естествени и изкуствени форми на релефа.
Това обаче би трябвало да касае единствено оформлението на кадастрални карти или други кадастрални графики.
В този случай вече е редно те да се наричат
трайно материализирана,
нетрайно материализирана и
нематериализирана.
----
Според мен, когато се изработват топографски и тематични карти, както и обикновени геодезически заснемания, би било редно да се ползват линиите дефинирани тук:
УСЛОВНИ ЗНАЦИ ЗА КАДАСТРАЛНИ ПЛАНОВЕ НА НАСЕЛЕНИ МЕСТА И НЕЗАСТРОЕНИ ТЕРЕНИ - МАЩАБИ 1:1000 И 1:500 - издадени от Министерството на териториалното развитие и строителството, управление “Кадастър и геодезия” през 1993 г.
88. Оградите (229, 230, 231) в зависимост от материала, от който са направени, биват:
масивни, полумасивни и паянтови.
Към масивните огради (229) се отнасят тези, които са направени от бетон, зидани камъни,
тухлени и металически на бетонна или каменна основа.
Към полумасивните огради (230) се показват тези, които са направени от градински решетки,
мрежи, непечени тухли (кирпич) и каменни на суха зидария.
Към паянтовите огради (231) се показват тези, които са направени с бодлива тел, дъсчени, жив
плет и др.
Работата е там че кадастралната карта е строго специализирана карта и графическото и оформление би следвало да се разглежда като частен случай, а не то да определя изобразяването на даден обект.
Още повече че в единия случай говорим за "ГРАНИЦА", а в другия за "ОГРАДА", които носят различен смисъл.